Мостът издържа. Ние не.
Един виадукт, четиридесет и един коментара и едно село, което се споменава два пъти
Иронията беше почти инженерно съвършена. Виадукт, построен да носи огромен товар и да свързва два планински склона, стои над долината от четири десетилетия. А под статията за него човешкият разговор се срутва след няколко изречения. Мостът издържа трафика. Ние не издържаме чуждия спомен.
Повод за този текст е публикацията „Едно от чудесата на Народна Република България“ в Balkanec.bg и всичките четиридесет и един коментара под нея, преди да добавя своя:
Едно от чудесата на Народна Република България - Balkanec.bg
Разговор, който се срути преди моста
Отваряш коментарите с надеждата да прочетеш спомени за строителите, за технологията и за времето, в което е издигнат виадуктът. Вместо това попадаш в съдебна зала, където историята е подсъдима, а всеки коментатор е едновременно прокурор и съдия. За едните мостът е доказателство, че държавата някога е можела да строи. За другите той е купчина откраднат цимент, около която случайно е останало и съоръжение.
След още няколко реплики аргументите приключват. Започват „льольо“, „тъпак“ и „дебил“ - познатият български DDoS срещу мисленето. Когато не можеш да обориш една идея, заливаш канала с шум, докато смисълът стане недостъпен.
Говорят за моето село
В тези коментари Врачеш се споменава два пъти. Веднъж като адрес на къщи, построени с бетон от мостовете. Втори път с покана да питат по-старите врачежани как с бетоновозите изсипвали цимент по дворовете.
Аз живея тук. Минавам покрай тези дворове всеки ден. Познавам хора, които са държали кофража и са теглили маркуча, и които днес някой анонимен профил описва като организирана престъпна група.
Не пиша това, за да защитавам село. Пиша го, защото има разлика между човек, който говори за нещо, и човек, който живее в него. Първият има мнение. Вторият има отговорност какво ще каже.
Конструкцията, която носи в пъти повече, отколкото ѝ искат
Преди морала, малко числа.
- Строен в периода 1977 - 1986 година
- Дванадесет отвора по шестдесет метра, обща дължина 720 метра
- Най-висок стълб 120 метра
- Проект на български проектанти, български норми за проектиране и контрол
- Български инженери, техници и строители, български материали и финансиране
- Ръководител на изграждането: инж. Иван Турлаков
Тезата „откраднали са цимента“ звучи убедително, докато не се сблъска с експертиза. След ремонта от 2013 - 2015 година специалисти от Института по пътища и мостове към Агенция „Пътна инфраструктура“ обясниха публично, че виадуктите по „Хемус“ са изчислени и изпълнени за в пъти по-големи натоварвания от необходимото, и че бетон и желязо не са били пестени. Тоест конструкцията е презапасена, а не оскубана.
Тук идва неудобната част и за двата лагера. През 2013 година се стигна до спешен ремонт. Работници обрушваха колоните и сваляха бетона, отделил се от арматурата. Договорът беше за близо тринадесет милиона лева с ДДС.
Само че проблемът не беше грешка в изчислението. Според специалистите корозията е напредвала през годините, в които съоръжението не е получавало необходимата поддръжка. Конструкцията си свърши работата. Стопанисването закъсня.
Това е разликата, за която целият спор в коментарите така и не се сети.
Бетонът няма политически убеждения
Аз съм живял през онова време. Да, крадеше се. Имаше връзкарство, привилегии и несправедливости, затова няма смисъл да заменяме едната пропаганда с друга. Но не всеки бетониран двор е криминално досие на държавата.
Който е работил с бетон, знае, че той има часовник. Ако след голямо изливане остане количество в бетоновоза, то не може да бъде върнато в силоза и запазено за утре. Или се използва за двор, пътека и площадка, или се втвърдява и се изхвърля. Ако някой умишлено е завишавал количествата и е отклонявал цели бетоновози, това е кражба. Ако е използван остатък, който иначе ще стане отпадък, това е оползотворяване. Намерението и мащабът имат значение.
Една дума, две различни престъпления
Думата „кражба“ се превърна в чувал, в който натъпкахме несравними неща. Торба цимент в багажника на „Москвич“. Остатъчен бетон в частен двор. Умишлено отклонен камион. Милиони, източени през обществени поръчки.
Това не оправдава нито едно присвояване. Но еднаквото име не означава еднакъв мащаб, механизъм и резултат.
Дребното присвояване на строителен материал е ограничено от физиката. Кубик бетон е кубик бетон, оставаш си в двора си, три къщи не ти трябват и няма как да ги имаш. Днешното източване няма таван, защото не се вози в багажник, а минава по банков път, скрито между анекси, консултации, подизпълнители и ремонти на ремонта. При едното въпреки всичко остава мост за обществото. При другото за обществото остават фактурата, дългът и следващият ремонт.
Наследената къща и банката с root достъп
Преди да наречем цяло поколение „крадци“, струва си да погледнем покрива над главите си. Колко семейства още живеят в жилища, построени от същите хора, които днес съдим с такава лекота?
Някои наследиха материалния резултат на миналото, но изтриха паметта за труда, който го е създал. А днешната система не идва с бетоновоз пред портата. Банката идва с договор и root достъп до бъдещето ти.
Управниците се компилират от нашия код
Най-тъжното в тези коментари не е спорът за социализма. Спорът е необходим и полезен. Тъжното е убеждението, че човекът с различен спомен трябва да бъде унижен. После същото общество се пита защо политиката му е пълна с арогантност, обиди и лъжи.
Управниците не падат от небето. Те са компилирани от обществения ни код. Ако долу сме написали презрение, агресия и отказ от мислене, горе няма магически да се изпълни почтеност.
Не написах онзи коментар, за да победя някого. Победеният човек рядко се замисля, той само вдига защитната стена. Написах го с надеждата поне един мълчалив читател да спре за миг и да допусне, че истината може да съдържа две неудобни твърдения едновременно.
Виадуктът продължава да свързва двата склона, без да пита кой е комунист, демократ, беден или богат. Той просто носи товара, за който е изчислен, плюс запаса, който някой му е дал предварително.
Мостът издържа. Остава да разберем кога и ние ще се научим да издържаме истината.
Ключови думи: виадукт Бебреш, магистрала Хемус, Врачеш, Ботевград, социализъм, строителство, обществени поръчки, инженерство, българска памет, обществен разговор
Източници: Balkanec.bg, публикация от 13 август 2024 г. и коментарите под нея; bTV Новините за ремонта 2013 - 2015 и оценката на Института по пътища и мостове към АПИ; Botevgrad.com за започването на спешния ремонт през 2013 г.; Balkanec.bg за стойността на ремонтния договор.
Илюстрацията е авторска визуализация, а не снимка на съоръжението.
toni@dtgarage:~$ whoami
Тони Ангелчовски | Ексклузивно за DTGaraGe
toni@dtgarage:~$ cat LICENSE
Копирането и препубликуването без разрешение не е позволено.
toni@dtgarage:~$ ./support.sh
Подкрепи DTGaraGe и независимото техническо съдържание
toni@dtgarage:~$ █
Тони Ангелчовски | Ексклузивно за DTGaraGe
toni@dtgarage:~$ cat LICENSE
Копирането и препубликуването без разрешение не е позволено.toni@dtgarage:~$ ./support.sh
Подкрепи DTGaraGe и независимото техническо съдържаниеtoni@dtgarage:~$ █
Last edited:
