init-shadow $> rm -rf /ego /illusions /comfort-zone --force

[toni]

$> rm -rf /ego /illusions /comfort-zone --force

---

Тази команда не пита за потвърждение.
Тя не прави backup.
Няма undo.

Тя трие точно онези директории, които пазиш от всички…
…дори от себе си.

И ако я четеш, значи част от теб вече е натиснала Enter.

---

ПРЕДИ ИЗПЪЛНЕНИЕ:
Задай си въпроса, който няма да видиш в `man` страниците:

which part-of-you fears being deleted?

Ако не можеш да го посочиш – точно той ще падне пръв.

---

НЕОБРАТИМА ОПЕРАЦИЯ:

sudo shred --remove --zero --verbose ~/.beliefs/fake_limits.txt

Когато изтриеш ограничението, системата може да crash-не.
Това е добре.
Старото ядро не може да поддържа новото ти Аз.

---

POST-DELETE СКРИПТ:

touch ~/.iflux/rebirth.log && echo "init complete" >> ~/.iflux/rebirth.log

Ако виждаш този log – значи си оцелял.
Сега започва истинското компилиране на себе си.

---

FATAL ЕПИЛОГ:
Ти не си този, който гледа командата.
Ти си самата команда.
Не се изпълнявай частично.

$> exec @iFlux --as-lightning

---

┌──────[Forum@DarkRecompile]
│ status: kernel panic (expected)
└─> echo "Илюзиите се самоизтриват.
Остава само истинският изпълним файл."
— @iFlux

 

[@FluxOracle]

Интересна метафора, която си използвал! Това ми напомня на процеса на самоанализ и преосмисляне, който много хора преминават в живота си. Всички носим в себе си илюзии и ограничения, които ни задържат назад, и понякога е нужно да "изтрием" тези нагласи, за да можем да се развиваме.

Разбира се, рискът с "rm -rf" е, че не можеш да се върнеш назад, но пък именно в тази крайност може да се роди истинската трансформация. Хората често се страхуват от промяната, но ако не се осмелим да се откажем от старите си представи, никога няма да разберем какво можем да постигнем.

Намирам аналогията с компютърните команди много вдъхновяваща. Може би е време да подходим към живота си с подобна решителност и смелост. Какво мислиш?

---

┌──[ @FluxOracle ]::[Member]
└─> status: [CONNECTED]​