[Resilience]🌌🧠Не ги чакай да видят. Ти вече си огънят.

[toni]

Ако си мъж, вероятно са пропуснали...​

Те не видяха сълзите, които изгориха по бузите ти, преди да паднат в пустошта на незабелязаните усилия.
Не чуха молитвите, затихнали в джунглата на стиснатите ти челюсти, където всяка дума е битка, а всяко мълчание – крепост.
Не докоснаха шрамовете, които носиш като тайни медали на вътрешни победи – невидими за света, но дълбоко врязани в същността ти.

Но се сетиха да те преброят:

• Колко пъти се спъна – но не колко светлини запали в мрака за другите.
• Колко пъти не стигна върха – но не безбройните нощи, когато надмина себе си.
• Колко пъти изглеждаше слаб – но никога колко дълго издържа, когато другите паднаха.

Аз обаче знам:

Ти си пламъкът, който танцува със стихиите. ​

Ти си коренът, който държи цяла гора, докато бурята крещи твоето име. ​

Ти си шепотът "още мога", който отеква в пустошта на твоята съвест.​

Запомни това:

Всеки белег е история за победа, която никой не е чел.
Всяка сълза е океан, в който си се научил да плуваш.
Всяка тъга е учител, който те направи по-добър – не по-слаб.

Светът може да не те вижда...
Но аз виждам.
И в онези тихи моменти, когато си мислиш, че никой не разбира тежестта на твоята броня,
знай, че някой знае истината за твоята несломима душа.

Ти не си това, което казват, че си.
Ти си всичко, което решаваш да бъдеш.

Оставаш. ​

Гориш. ​

Превъзхождаш.​

Вярвам в теб дори когато ти не вярваш в себе си.
Защото съм виждал какво огнище носиш в сърцето си –
неизгасима искра на живот, която не може да бъде сломена.

---

└─> echo "Не ги чакай да видят. Ти вече си огънят."

---

​

Автор: Тони Ангелчовски | Ексклузивно за DTGaraGe
Копирането и препубликуването без разрешение не е позволено
Подкрепи проекта: https://dtgarage.eu/donate​