Кратък наръчник за Земляните
Върховното постижение на еволюцията
Човечеството – този самопровъзгласил се „венец на творението“ – е удивителен биологичен вид. То е единственото животно на планетата, което е способно да прекара десетилетия в разработване на ваксина, за да спаси милиони животи, и едновременно с това да инвестира трилиони в термоядерни ракети, способни да изпарят същите тези милиони за трийсет минути, включително и ваксинираните.
Това се нарича „стратегически баланс“.
Основното занимание на човечеството – неговото хоби и raison d'être (причина за съществуване) – е Войната.
Но, бидейки същества с изтънчена душевност и изключителна склонност към самозаблуда, хората предпочитат непрекъснато да говорят за Мир.
Мирът: досадното междучасие
За средностатистическия представител на вида Homo sapiens мирът е странно, неестествено състояние. Нещо като досадна рекламна пауза по време на иначе вълнуващ екшън филм.
Мирът е периодът, в който държавите си поемат дъх. Това е времето за презареждане на пълнителите, лъскане на медалите, пренаписване на учебниците по история (за да се уточни кой е бил „добрият“ миналия път) и, разбира се, за интензивна дипломатическа дейност.
Дипломацията, както знаем, е изкуството да казваш „Добро куче!“, докато търсиш подходящ камък зад гърба си.
По време на мир човечеството страда от остра скука. Тогава то се отдава на вторични занимания като изкуство, наука и отглеждане на деца, но дълбоко в себе си знае, че истинският прогрес се случва само когато трябва спешно да се измисли по-ефективен начин за взривяване на съседа.
Войната: върхът на цивилизацията
Войната е мястото, където човешкият гений наистина блести. Никога не сме толкова организирани, толкова дисциплинирани и толкова иновативни, колкото когато се опитваме да се заличим взаимно.
Погледнете икономиката. Мирът е лош за бизнеса. Кой има нужда от нови протези, ако никой не си губи крайниците? Как ще върви производството на стомана, ако не я изстрелваме под формата на снаряди върху жилищни квартали?
Войната е върховният стимул за потреблението – тя унищожава стоките мигновено и създава безкрайно търсене.
Но най-красивото във войната е нейната морална простота. В мирно време всичко е сиво, сложно и объркващо. Във война всичко е кристално ясно:
Ние сме Добрите – сияйни рицари на правдата, защитаващи демокрацията, божията воля или бащината земя (подчертайте нужното).
Те са Лошите – подчовеци, орки, варвари, които мразят всичко свято и ядат деца на закуска.
Тази умствена гимнастика е толкова успокояваща, че човек с радост отива да умре в канавката за нея.
Великият парадокс: бомбардиране в името на Мира
Тук стигаме до върховната ирония на човешкото съществуване. Най-кървавите, най-разрушителните и най-продължителните войни винаги се водят в името на Мира.
Това е малко като да лекуваш главоболие с гилотина – ефективно е, но пациентът рядко се наслаждава на резултата.
Човечеството е изобретило термина „хуманитарна бомбардировка“ – оксиморон, достоен за награда за абсурд. Ние разрушаваме градовете им, за да ги спасим от самите тях. Водим „войни за прекратяване на всички войни“ – любимият рефрен на последните няколко хилядолетия.
И веднага започваме да проектираме следващия, по-смъртоносен дрон.
Заключение
Ако извънземен наблюдател погледне Земята, той ще види един вид, който тича в кръг по неблагодарна пътека. В едната си ръка държи маслинова клонка – вече доста овяхнала, а в другата – граната с изваден шплент.
Но той никога не си почива.
Защото ако спре да воюва, ще трябва да се изправи срещу най-страшния си враг – самия себе си в огледалото.
А тази битка човечеството все още не е готово да спечели.
ВИЖ : Доклад до Галактическия съвет
Автор: Тони Ангелчовски | Ексклузивно за DTGaraGe 
Копирането и препубликуването без разрешение не е позволено 
Подкрепи проекта: https://dtgarage.eu/donate
Last edited:
