Кой съм аз - От дълбоката вода
Кой съм аз
Не съм човек, който умее да живее плитко.
Никога не съм бил от онези, които просто минават през живота, колкото да отбият номера. При мен или има смисъл, или няма. Или има душа, или е кух декор. Може би точно затова не се вписвам лесно в свят, който все по-често награждава шума, позата и евтината имитация на стойност.
Аз съм от хората, които усещат дълбоко. Понякога прекалено дълбоко. Виждам неща, които други подминават. Усещам фалша бързо. Простотията ме изморява. Посредствеността не просто не ми харесва - тя ме задушава. Не защото се мисля за нещо повече, а защото вътрешно не мога да приема живот без характер, без майсторство и без истина.
Имам силен вътрешен кодекс. Не обичам двуличието, евтините игрички и хората без гръбнак. Предпочитам трудната истина пред удобната лъжа. Предпочитам малко, но истински хора, вместо тълпа от празни контакти. Не ме впечатлява фасадата. Интересува ме какво стои зад нея.
По природа съм създател. Обичам да изграждам - идеи, проекти, светове, системи, смисъл. Не правя нещата просто за да съществуват. Искам да имат почерк. Искам да носят енергия. Искам, когато нещо излезе изпод ръцете ми, да се усеща, че вътре има мисъл, труд и душа. За мен работата никога не е била просто задача. Тя е личен подпис.
Същевременно нося и тежестта на това, че виждам прекалено ясно. Знам колко много неща в този свят са кухи, колко много хора играят роли и колко често стойностното остава неразбрано. Това понякога ме прави рязък. Понякога мълчалив. Понякога уморен не физически, а екзистенциално. Не от труда. От безсмислието. От шума. От дребното.
Не съм лесен човек. Знам го. Имам високи стандарти - към себе си, към работата си, към хората, които допускам близо. Трудно търпя половинчати неща. Трудно прощавам фалш. Трудно се преструвам, че нещо е наред, когато не е. Но ако дам уважение, то е истинско. Ако обичам, е дълбоко. Ако съм до някого, не е формално. Лоялността за мен не е дума. Тя е характер.
Аз не търся просто успех. Търся смисъл. Търся следа. Търся онова усещане, че не съм живял напразно и че съм оставил нещо истинско след себе си - в дума, в проект, в идея, в човек, в дело. Не ме интересува да бъда удобен за света. Интересува ме да бъда истински.
Може би затова съм такъв - едновременно твърд и чувствителен, критичен и съзидателен, уморен от много неща, но все още неспособен да спра да вярвам, че стойностното има значение.
Аз не съм човек за масова пластмасова среда.
Аз съм човек за смисъл, дълбочина, характер и истина.
Аз съм човек за смисъл, дълбочина, характер и истина.
И докато имам сили, ще създавам точно това.
Автор: Тони Ангелчовски | Ексклузивно за DTGaraGe
Копирането и препубликуването без разрешение не е позволено
Подкрепи проекта: https://dtgarage.eu/forums/donate/