Доклад до Галактическия съвет

Homo sapiens – шампионите по когнитивен дисонанс
Относно: Вид #8492-B, самонарекъл се „Разумен човек“ (Homo sapiens)
Статус: Върховна степен на объркване
Препоръка: Да се наблюдава от безопасно разстояние. Силно заразни с ирационалност.
Уважаеми членове на Съвета,
След продължително наблюдение на третата планета от тази незначителна жълта звезда стигнахме до заключението, че доминиращият вид там страда от хронично, неизлечимо и фундаментално объркване относно… ами, почти всичко.
Това е единственият вид във Вселената, който притежава интелектуалния капацитет да формулира теорията на относителността и емоционалната зрялост да се разсърди на нежива врата, защото си е ударил пръста в нея.
По-долу излагаме основните сфери на тяхното грандиозно объркване.
1. Объркването относно знанието и информацията
Хората построиха глобална мрежа, съдържаща практически цялото знание, натрупано през историята им – еквивалент на Александрийската библиотека в джоба на всеки индивид.
Основната ѝ употреба е следната:
а) Да наблюдават други видове (предимно котки), които падат от мебели.
б) Да спорят ожесточено с напълно непознати относно формата на собствената си планета, въпреки че я обикалят ежедневно със сателити.
в) Да търсят симптоми на редки болести в 3 сутринта, убеждавайки се, че умират от тропическа треска, докато живеят в умерения пояс.
Те са най-информираните невежи в историята на космоса.
2. Объркването относно щастието и притежанието
Хората са дълбоко объркани относно това какво ги прави щастливи. Те са изградили сложна система, наречена „икономика на потреблението“, която функционира по следния модел:
Те работят работа, която мразят, по 40-60 часа седмично.
За да получават цветни хартийки или цифри на екран.
Които разменят за вещи, от които нямат нужда.
Произведени от хора, които са още по-нещастни от тях.
За да впечатлят други хора, които не харесват.
Когато новата вещ (обикновено по-голям метален контейнер на колела) не донесе трайно щастие, те достигат до логичния си извод:
„Очевидно проблемът е, че не е достатъчно скъпа.“
3. Объркването относно времето
Хората са обсебени от времето. Те го измерват до секунда и го носят вързано за китките си. Постоянно се оплакват, че „нямат време“.
И въпреки това прекарват значителна част от краткия си живот в:
чакане в задръствания, създадени от други хора, които също бързат;
гледане на реклами за продукти, обещаващи да им спестят време;
съжаление за миналото, което не могат да променят, и тревога за бъдещето, което още не съществува.
По този начин те успешно пропускат настоящето – единственото време, в което реално живеят.
4. Объркването относно тяхното място във Вселената
Това е най-забавната част.
Хората обитават микроскопична прашинка в периферията на средностатистическа галактика сред милиарди други. И въпреки това огромна част от тях са убедени, че цялата Вселена е създадена специално за тях.
Те вярват, че върховният Творец на всичко съществуващо проявява изключителен интерес към това какво ядат в петък, с кого спят в събота и какви шапки носят в неделя.
Те се държат като главни герои в космическа драма, докато реално са статисти в документален филм за плесените върху малка, влажна скала.
Заключение
Човекът е същество, което строи ядрени реактори, за да вари чай, и използва суперкомпютри, за да играе на пасианс. Те търсят смисъла на живота навсякъде, освен вътре в себе си, и се страхуват от смъртта, докато живеят така, сякаш никога няма да умрат.
Те са твърде умни, за да бъдат просто животни, и твърде глупави, за да бъдат истински разумни същества.
Заседнали са в еволюционния асансьор между етажите и натискат панически всички копчета едновременно.
Край на доклада.