Антифриз - какво значат кодовете, защо цветът лъже и кое може да убие домашния любимец
Единственото нещо, което цветът на антифриза ти казва, е какъв оцветител е сложил производителят.
Антифризът е течността, за която повечето хора се сещат веднъж на няколко години и обикновено доливат каквото е под ръка.
Точно оттам тръгват проблемите.
Предупреждение, което трябва да е първо
Етиленгликолът е силно отровен и има сладък вкус.
Това съчетание го прави опасен по начин, по който бензинът не е. Никой не пие бензин по погрешка. Антифриз - да.
Разлята локва на алеята привлича котки и кучета. Няколко глътки стигат за смъртоносно отравяне. За малко дете количеството е още по-малко.
Практически:
- Разлятото се почиства веднага и докрай, не се измива с маркуч в двора
- Никога не се прелива в бутилка от напитка. Това е класическият сценарий на отравяне
- Съхранява се затворено и недостъпно
- Отработеният се предава, не се излива в канала или в земята
- При съмнение за поглъщане от човек или животно - веднага при лекар или ветеринар. Симптомите се появяват късно, а тогава вече е трудно
Има антифризи на пропиленгликол, които са значително по-малко токсични. Ако имаш деца или животни около колата, това е аргумент, който си струва.
Какво прави антифризът
Три задачи, и втората е по-важна от първата.
Разширява температурния диапазон. Сваля точката на замръзване и вдига тази на кипене. Оттам е и името.
Пази системата от корозия. Това всъщност е основната работа. В двигателя има алуминий, чугун, мед, месинг и спойки. Различни метали в обща течност образуват галванична двойка и се разяждат. Присадките в антифриза спират този процес.
Именно присадките се изчерпват с времето. Гликолът си остава гликол - защитата изчезва.
Пренася топлината. Отвежда я от двигателя към радиатора.
Забележи какво няма в списъка: смазване. Антифризът не смазва. Има присадки, които пазят уплътнението на водната помпа, но това не е смазване в смисъла на моторното масло.
Цветът не значи нищо
Това е най-скъпият мит по темата.
Оцветителят се добавя по решение на производителя. Няма стандарт, който да свързва цвят с химия.
Две течности с еднакъв червен цвят може да са напълно несъвместими. Две с различни цветове може да са съвместими.
Оцветителят изпълнява две функции и нито една от тях не е класификация: помага да видиш теч и разграничава антифриза от вода при оглед.
Ако единственото, което знаеш за течността в колата, е цветът ѝ - не знаеш нищо.
Именно затова доливането "по цвят" е игра на късмет, а последицата е гел в радиатора.
G кодовете са на VW, не на всички
Второто голямо недоразумение.
G11, G12, G13 не са универсална класификация на антифризите. Това са фирмени означения на Volkswagen. Официално са спецификации от серията TL 774.
Code:
G11 -> VW TL 774-C
G12 -> VW TL 774-D
G12+ -> VW TL 774-F
G12++ -> VW TL 774-G
G13 -> VW TL 774-JДругите производители имат свои. Toyota, Honda, Ford, GM, Renault, Mercedes - всеки със собствена номенклатура и собствени изисквания.
Хонда няма "G число". Никога не е имала. Питането "какъв G трябва за моята Хонда" няма отговор.
Ако колата ти не е от концерна на VW, търси спецификацията на своя производител, а не G код.
Истинската класификация по химия е друга:
- IAT - неорганични присадки, силикати и фосфати. Стара технология, кратък живот
- OAT - органични киселини. Дълъг живот, без силикати
- HOAT - хибридна, органични плюс малко силикати
- Si-OAT - органична със силикати, за модерни алуминиеви двигатели
Тази класификация важи за всички марки и е тази, по която реално се преценява съвместимост.
За G13 и защо VW го изостави
Тук трябва уточнение, защото навсякъде се пише неточно.
G13 не е на пропиленгликолова основа. Той е глицеринов, при това не изцяло - глицеринът замества част от моноетиленгликола. Технологията е Si-OAT, органични присадки плюс силикати.
Мотивът беше екологичен. Глицеринът е страничен продукт от производството на биодизел, а не от нефт, и производството му дава около единайсет процента по-ниски емисии.
Но има продължение, което рядко се разказва.
G13 се сблъска с проблеми с наслагвания и запушвания. VW разработи G12evo, който се връща към етиленгликолова основа с подобрени присадки.
Тоест "най-модерният антифриз" от повечето статии е спецификация, която самият производител е изоставил.
И едно практическо следствие, което може да те заблуди: при глицеринови смеси рефрактометърът не мери вярно. Уредът отчита пречупването на светлината, което при чист гликол е добър показател за концентрацията. Глицеринът мени зависимостта и показанието е грешно.
Ако мериш с рефрактометър, първо провери какво има в системата.
Концентрацията - повече не значи по-добре
Тук е контраинтуитивното и почти никой не го знае.
Чистият антифриз замръзва при по-висока температура от сместа с вода.
Не е грешка. Гликолът и водата образуват смес, чиято точка на замръзване пада с концентрацията само до определена точка, а после започва да се качва обратно.
Оптимумът е около шейсет процента гликол. Над това защитата се влошава.
Стандартната смес петдесет на петдесет дава защита около минус трийсет и шест градуса, което покрива всичко, което България предлага.
Има и втора причина да не преливаш с концентрат. Водата пренася топлината по-добре от гликола. Прекалено гъста смес охлажда по-зле, а през лятото това има значение.
За разреждане - само дестилирана или деминерализирана вода. Чешмяната носи калций и магнезий, които сядат по стените и в радиатора.
Смесване
Общото правило е да не се смесват различни технологии.
Класическият проблем е силикатна течност в система с органична. Силикатите излизат от разтвора, образува се гел и той запушва тесните канали в радиатора и в отоплителния радиатор.
Резултатът: прегряване и печка, която духа студено. Ремонтът е промивка, а често и смяна на радиатор.
Част от съвременните спецификации се обявяват като обратно съвместими с по-старите от същия производител. Дори тогава производителите препоръчват пълна смяна вместо смесване.
Практическото правило: ако не знаеш какво има в системата, не доливай - направи промивка и напълни с познато.
При аварийна ситуация далеч от дома по-добре долей дестилирана вода, отколкото непозната течност. Разредената защита е по-малкият проблем от гела.
Интервали
Зависи от технологията и от изискването на производителя.
Старите силикатни течности обикновено искат смяна на две-три години. Съвременните с органични присадки издържат значително по-дълго - за част от тях се дава пет години или до 250 000 км за леки автомобили.
Тези числа са от техническите листове на конкретни продукти, не универсално правило. Провери за своя.
И едно нещо, което важи независимо от типа: гликолът не се изхабява, присадките се изхабяват. Течността може да изглежда прилично и вече да не пази нищо.
Тестовите ленти за проверка на състоянието струват няколко евро и казват повече от външния вид.
Накратко
- Отровен е и е сладък. Пази децата и животните
- Цветът не значи нищо. Спецификацията значи всичко
- G кодовете са на VW. За друга марка търси нейната спецификация
- Петдесет на петдесет с дестилирана вода. Повече концентрат не е по-добре
- Не знаеш какво има вътре - промий, не доливай
- Сменя се заради присадките, не заради гликола
Ключови думи: антифриз, охлаждаща течност, G11, G12, G13, G12evo, VW TL 774, IAT, OAT, HOAT, Si-OAT, етиленгликол, глицерин, дестилирана вода, съвместимост на антифризи, отравяне с антифриз, рефрактометър
Източници: спецификации VW TL 774 от серията G; технически листове на производители на охлаждащи течности за състава и интервалите на G13; публикации за преминаването на VW от G13 към G12evo
toni@dtgarage:~$ whoami
Тони Ангелчовски | Ексклузивно за DTGaraGe
toni@dtgarage:~$ cat LICENSE
Копирането и препубликуването без разрешение не е позволено.
toni@dtgarage:~$ ./support.sh
Подкрепи DTGaraGe и независимото техническо съдържание
toni@dtgarage:~$ █
Тони Ангелчовски | Ексклузивно за DTGaraGe
toni@dtgarage:~$ cat LICENSE
Копирането и препубликуването без разрешение не е позволено.toni@dtgarage:~$ ./support.sh
Подкрепи DTGaraGe и независимото техническо съдържаниеtoni@dtgarage:~$ █
Last edited: