Как изкуственият интелект променя езика ни – и нас самите
Езикът е сила. А ние я предаваме на машините.
Когато бях на тринайсет, открих Чък Паланик и се влюбих в езика му.
Той нарушаваше правилата – пунктуацията, структурата, думите му… всичко беше наопаки. Но именно в това открих истинската сила на думите. Те можеха да бъдат неочаквани, брутални, живи.
Започнах да търся собствения си глас – не чрез подражание, а чрез експерименти. И това ме оформи.
Но какво би се случило, ако бях израснал днес?
Може би просто щях да попитам ChatGPT:
„Хей, пренапиши ми това в стила на Паланик.“
И така, думите вече нямаше да бъдат мои.
AI вече е част от езиковата еволюция
Истината е, че изкуственият интелект не просто помага – той активно променя начина, по който пишем, мислим и говорим.Да, радиото и телевизията някога оформиха езика си по свой начин. Социалните мрежи въведоха нови форми на комуникация.
Но AI? Той не просто разпространява език. Той решава какъв да бъде той.
Когато социалният дебат зависи от алгоритми
В страни като Италия и Германия се водят ожесточени дискусии около приобщаващия език.Например:
- В италианския някои хора предлагат използването на символа „schwa“ (ə), за да избегнат половата маркировка.
- В немския език се появи формата „Schüler:innen“, за да включи всички полове вместо стандартната мъжка форма.
Как AI реагира на тези дебати?
И по-важното – от чие име говори?
Как се обучават AI езикови модели?
Езиковите модели като ChatGPT се обучават чрез поглъщане на огромни обеми от текст – книги, статии, уебсайтове, блогове, форуми. Това се нарича „тренировъчен набор“ (training data set).Но кой избира тези текстове?
Компаниите. Те решават кои идеи, чии стилове и какъв език заслужава да бъде вкаран в модела.
Ако нещо отсъства от този набор – то буквално не съществува за AI.
Диалекти, малцинствени гледни точки, езикови нововъведения – всичко това може да бъде изтрито, без да го осъзнаваме.
Гласовете, които остават извън кадър
Един реален пример: в някои AI системи, тренирани основно върху американски английски, британският диалект и изрази често се игнорират.Това е нищо в сравнение с изчезването на по-малко разпространени езици или диалекти – като баски, шотландски келтски, или дори българските регионални говори.
Ако AI не ги чете – няма да ги разбира. Ако не ги разбира – няма да ги използва. Ако не ги използва – те изчезват.
Преводът: незабележимата подмяна на смисъл
Преводът винаги е бил филтър между една култура и друга. Но когато AI превежда, той не просто предава текста – той го интерпретира.- Да вземем думата freedom – в някои преводи се използва „свобода“, в други – „право“. Това е разлика с нюанс, но нюансът е всичко.
- Или понятието self-care – преведено в български като „грижа за себе си“, но в културен контекст то често означава бунт срещу системата, не просто SPA уикенд.
Стандартизация: глобалният език без душа
AI обича ефективността. А ефективността често означава унифициране.Малко думи. Кратки изречения. Универсален стил. Без излишни отклонения. Без местен колорит.
Да, това е практично. Но така губим индивидуалността си.
Същото се случва и с българския: все повече хора пишат по „глобален“ начин – с шаблони, с готови фрази, с корпоративен жаргон.
И този нов стил бавно измества нашата езикова традиция, нашето "усещане за дума".
AI създава нов език – от името на маркетинга
Помните ли фрази като „Просто го направи“ или „Диамантът е завинаги“?Те са родени от маркетинг. Създадени да продават, но и останали в езика ни.
Сега си представете, че AI системи създават нови думи и изрази, които неусетно се превръщат в норма – но не заради тяхната нужда, а заради икономическа изгода.
Вече има инструменти, които създават вирусни слогани. А утре?
Може би ще казваме „айбустинг“ вместо „оптимизация“ и няма да знаем, че това е плод на брандова кампания.
Говорим ли с хора – или с машини?
Нова реалност: вече не използваме език, за да се свържем с хора.Използваме го, за да подканим машини.
- Умението да пишеш силно есе отстъпва на умението да напишеш добра AI подсказка.
- Воденето на бележки, обобщаването, анализът – измествани от алгоритми.
Финални думи: правото да избираме думите си
AI е тук и ще остане.Не съм лудит. Не искам да спирам прогреса.
Но вярвам в нещо по-важно – свободата да изразяваме себе си.
А тази свобода не се отнема със сила. Тя си отива тихо… когато я заменим за удобство.
Избирането на думи е упражнение по мислене. По свобода. По идентичност.
Не губете това право.
🖋 Автор: Тони Ангелчовски Ексклузивно за форума Дигитален Свят
Забранено копирането без разрешение.
Ако статията ви е харесала, почерпете ни с едно виртуално кафе или сладка поничка: Кликнете тук.