


Понякога животът ни изправя пред стени, които изглеждат непреодолими. Стоиш срещу тях, сам, с болка в гърдите и въпроси, които никой не чува...
Питаш се: "До кога ще се боря? И има ли смисъл тази борба?"
А отговорът е в самата борба, в самата болка, в самия огън.
Защото душата се калява там, където другите се отказват.

Аз съм минал през нощи без сън, през предателства, през битки не само навън, но и вътре в мен.
И ако четеш това сега – знай, не си сам.
Някъде, някой друг също днес цепи дърва с мокри очи. Стиска зъби, не защото не боли, а защото знае, че ще издържи.

Научих, че мъжът не е този, който вика най-силно.
Мъжът е този, който мълчи, когато му е тежко, но не спира.
Който събира парчетата от душата си и продължава.
Който не търси слава, а истина.
Който не иска поклон, а чест.

И точно затова създавам тази „Ковачница на думите“ – за теб.
За човека, който вярва, че доброто не е отживелица.
Че силата не се крие в юмруците, а в доблестта.
Че когато подадеш ръка – светът става по-тих, по-топъл, по-човешки.

Ако тази дума те е докоснала – остави нещо. Не за мен. А за друг, който ще дойде тук утре.
Нека и той знае – не е сам.

- С уважение и пламък в душата,
Тони
🖋 Автор: Тони Ангелчовски Ексклузивно за форума Дигитален Свят


Last edited: