Между сървъра и лъжата – истински случки от живота на един root

---

---

Добре дошли в нишата, която не минава през корпоративен firewall. Тук ще говоря като root – не само на сървъра, а и в живота. Ще разказвам какво се случва, когато лицемерието поиска достъп, кабелите сами се изваждат, а root-правата се печелят, не се подаряват.
Ако си от онези, които знаят, че зад всеки сринат принтер стои човек с план… мястото ти е тук.

---

Следи темата. Ще отключваме епизоди един по един."
Powered by root-мъдрост и доза човещина.

---

Глава 1: Провери кабела – и човека, който го е пипал

---

Разговор по телефона:

"Принтерът не ми принтира!"
Аз: "Провери кабела – чистачката, като е чистила, може да го е извадила."
Тя: "Не, не – всичко е наред."
Аз: "Добре, идвам."

Отивам на място. Кабелът – изваден, точно както предполагах. Но вместо благодарност, историята вече се въртяла – подмолно. Била казала на шефа на офиса, че "той не иска да помага", целейки да пробута свой човек на моето място.

root виждане:
Някои хора не искат да решат проблема. Искат да създадат друг – по свой образ. Затова проверявам не само кабелите… а и ръцете, които ги държат.

Поука:
Винаги имай лог. Записвай. Не за да се защитаваш – а за да извадиш истината, когато лъжата започне да си пише сценарий.

А на теб случвало ли ти се е някой да иска "само да види нещо" – а всъщност да иска root-достъп до мястото ти?

 

[toni]

Глава 2: Папката, която искаше да бъде отворена… тайно

👩‍💼 Колежка:

„Извинявай, ще ми дадеш ли паролата за една папка на сървъра? Само да видя нещо, ей така, за малко.“

Усмивката е захарна, гласът ѝ – примамлив, но очите... те казват друго – „искам контрол“.

Аз: „Ако папката е на сървъра, тя не е създадена да бъде отваряна с молба, а със право.“
Тя: „Е, де, не бъди лош. Само ще я отворя, няма да я променям.“

В този момент системата не е просто куп нули и единици. Тя е поле на доверие. А доверието не се моли. То се печели.

Светът се дели на две:

тези, които пазят системата;

и тези, които искат да я заобиколят с усмивка.

Аз? Аз пазя.

root виждане:
Папките не са просто директории. Те са цифрови граници. И когато някой те моли за достъп „само да погледне“, знай, че погледът не е невинен. Желанието за достъп без причина винаги крие причина, която не искаш да видиш.

Истината:
Същата тази колежка се беше подготвила добре. Идеята ѝ? Да пробута свой роднина на моето място. А аз? Аз бях логнал всичко. Без скандали. Без театър. Само истина. Суха, хладна и документирана.

root правило:

Никога не давай root-достъп на човек, който се усмихва, когато го иска. Усмивките са най-лесният exploit.

А на теб случвало ли ти се е да ти поискат „само да видят нещо“ – а после да разбереш, че са искали всичко? Сподели. Root слуша.