Свободна воля ли е това… или просто много сложен рефлекс?
Част 1 – Поглед навътре, към онова което уж контролираме (или поне вярваме, че е така)Понякога човек тръгва да мисли за „големите неща“ не защото се чувства философ,
а защото нещо вътре в него изщраква – като болт, който е стоял прекалено дълго под напрежение.
И когато най-сетне се отпусне… усещаш един странен, тих звук.
Сякаш самата реалност казва: „Добре, време е да се замислиш“.
Аз самият не знам дали това е свободна воля или просто умора от автоматичните решения.
Но въпросът си стои:
имаме ли наистина свободна воля… или целият ни живот е съставен от красиво подредени рефлекси?
Не е академичен въпрос.
Не е и религиозен.
Не е и научен, колкото и да се преструваме.
Това е онзи въпрос, който се появява най-често
– когато си сам,
– когато не бързаш,
– когато няма какво да те разсейва,
– когато просто гледаш към тавана или към планината,
и осъзнаеш, че половината от нещата, които си направил в живота си,
не си ги избирал наистина.
И тук започва голямото ровене.
Голямото съмнение.
Голямото „какво става, бе“.
Когато „изборите“ ти идват по-бързо от мисленето
Да вземем едно просто нещо: ядосваш се.
Става за 0.1 секунди.
Това свободна воля ли е?
Не.
Това е рефлекс, роден в тялото преди съзнанието да се включи.
Същото е, когато обичаш.
Не го избираш – просто се случва.
Това е комбинация от преживявания, хормони, стари рани, надежди,
и един куп неща, които мозъкът дори не ти отчита.
Понякога си мисля, че ние не вземаме решения.
Ние просто усещаме последиците от решения, взети от части в нас, до които нямаме достъп.
Това страшно ли е?
Малко, да.
Но ехеее… колко е интересно.
Сякаш човек върви с фенер в огромна тъмна къща
и си мисли, че контролира пространството,
докато всъщност светва само един метър пред себе си.
Мозъкът – най-старият автопилот
Когато караш автомобил по дълъг, прав път…
става нещо странно:
Стигаш от точка А до точка Б
и не помниш половината път.
Ръцете са въртяли волана,
кракът е натискал педалите,
очите са виждали,
телото е реагирало…
А ти?
Ти си бил някъде другаде.
Някои хора го наричат „замислил се“.
Други – „потънал в мисли“.
А истината е по-проста:
автопилотът на мозъка е поел властта.
Това свободна воля ли е?
Едва ли.
Това е подсъзнателна оптимизация –
мозъкът знае,
че има задачи, които вече си тренирал достатъчно,
и няма нужда да прахосва мислене.
Но тогава…
щом мозъкът може да те „изключи“ така лесно…
къде е свободната воля?
Може би свободната воля е само реакция с хубаво име
Човек се ядосва, защото така е научен.
Обича, защото така е програмиран от преживявания.
Прощава, защото тялото му има нужда от мир.
Отдалечава се, защото мозъкът му пести енергия.
Взима решение, защото така работят невроните му.
Това свободна воля ли е?
Ако питаме науката – не.
Ако питаме религията – да.
Ако питаме философите – зависи от деня.
Ако питаме мен?
Свободната воля е просто най-сложният рефлекс, който сме успели да измислим за себе си.
Красив, сложен, мистериозен – но все пак рефлекс.
Но не се разочаровай.
В това има нещо прекрасно.
Ако всичко беше истинска свобода,
щяхме да се изгубим.
Ако всичко беше рефлекс,
щяхме да сме машини.
А ние сме…
нещо по средата.
Нещо странно.
Нещо непредсказуемо.
Нещо, което успява да се смее,
дори когато логиката казва, че няма защо.
И тогава идва онзи миг… който променя всичко
Всички сме го преживявали.
Правиш нещо,
което дори ти самият не си очаквал.
Казваш „не“, когато цял живот си казвал „да“.
Обръщаш посоката, когато всички очакват да продължиш.
Пускаш някого да си тръгне, без да търсиш логика.
Прощаваш, без да има причина.
Или казваш истината, която те е страх да чуеш.
Това какво е?
Рефлекс?
Не.
Този момент е твърде чист, твърде прозрачен.
Това е…
нещо друго.
Нещо като малък пробив в системата.
Нещо като светлина, която не си очаквал да видиш.
Нещо като…
миг на свобода.
Може би свободната воля не е постоянна.
Може би тя е събитие.
Явление.
Проблясък.
Може би тя се случва само в моментите,
в които човек се осмели да направи нещо,
което собствената му история не е предвидила.
И точно в това е красотата:
Свободната воля може да е рядка –
но когато се появи, променя всичко.
А ако свободната воля е бъг?
Най-смелата идея, която някога съм имал:
Може би свободната воля е нещо като дефект в системата.
Не планирана функция.
Аномалия.
Съвкупност от хаос, история, химия, емоция, спомен,
миг на честност
и малко лудост.
Нещо,
което не би трябвало да работи,
но работи.
Приятно е да си представя,
че свободната воля е подарък не защото е съвършена,
а защото е невъзможна.
И точно затова е толкова ценна.
Автор: Тони Ангелчовски | DTGaraGe Философска Серия
Част 2 ще продължи още по-дълбоко: с примери, психология, метафизични идеи
и завършек, който обръща въпроса обратно към читателя.
Подкрепи проекта: https://dtgarage.eu/donate