Фар в снега
Истинската история на един PowerBook 100 и проходът Витиня
Понякога най-големите пътища в живота не започват на кръстопът, а в най-голямата бяла пустош.
За мен всичко, свързано с компютрите, интернет и технологиите, започна именно там.
В края на 1990-а година.
На прохода Витиня.
Посред снежна буря.
Бях току-що излязъл от казармата. Всичко пред мен беше несигурно, а миналото – прясно.
Прибирах се към Врачеш, когато посред нощ и бяла виелица застигнах паниката: закъсало Audi 100 CC, немски номер, семейство и малко дете вътре.
Не се замислих. Нямаш време за мислене, когато Витиня е жестока.
Спираш и помагаш.
Пътят беше затворен, опасността – реална. Единственият път беше към дома.
Баба и дядо ги посрещнаха така, както само български домакини от онова време знаят.
Като изпратени от Бога.
Печка на дърва, която пращи и гори.
Аромат на гозби, който побеждава студа.
Топлина, която не можеш да купиш.
И традиция – същия ден дядо беше заклал прасето. Ритуал. Земя. Живот.
Спяхме под един покрив – непознати хора, превърнати в семейство за една нощ, сплотено от студа навън.
На следващия ден, преди да потеглят, мъжът, Дирк, който работеше за фирма TIPTOP, не ми даде пари.
Не ми даде обещания.
Той ми подаде бъдеще.
PowerBook 100.
В комплект с всичките му оригинални дискети.
Единствено и само подарък от благодарност.
Чист, човешки жест. Без предварителен план. Без никакъв интерес.
Това беше първият лаптоп, който някога държах.
Това беше първата искра.
В онзи момент си казах: „Леле, колко е сложно това…“
А всъщност там започна целият ми път в технологиите.
Дядо ми даваше забранени книги.
Баба ми даваше уют.
Животът ми даваше снеговалеж и непознати хора, които трябваше да спася.
А PowerBook-ът? Той ми даде бъдеще.
И до днес го пазя.
Работи само на захранване, но никога, никога не бих го продал.
Защото това не е техника, подлежаща на амортизация.
Това е спомен.