Безразличието като защитен механизъм: как душата се изключва, за да оцелее
Безразличието често изглежда като студ, но всъщност е резултат от изгаряне.
Никой не се ражда равнодушен. Човек става такъв, когато му се е наложило да избира между болката и празнотата — и е избрал празнотата, защото тя поне не убива.
Емоционалното прегаряне – когато душата натиска „Off“
Има момент, в който нервната система просто спира да понася.
Когато си давал прекалено дълго,
обяснявал си, прощавал си, надявал си се — и всичко това е било срещу бетонна стена.
Тогава организмът, по чисто биологичен инстинкт, започва да изключва усещанията.
Не защото не ти пука, а защото ако продължи да ти пука — ще рухнеш.
Това не е бездушие.
Това е авариен режим на душата.
Психологическият механизъм: дисоциация, не апатия
Психологията го нарича емоционална дисоциация.
Това е процес, при който съзнанието изолира болката, за да не те удави.
Тялото изглежда спокойно, но вътре всичко е на пауза.
Хората, които изглеждат най-спокойни след травма, често са тези,
които са натиснали „mute“, за да преживеят.
Безразличието не е липса на чувства —
то е спасение от тях.
Любовта изтощава, когато няма обратна връзка
Душата не може вечно да гори сама.
Когато даваш обич, внимание, грижа — а насреща няма отзвук —
пламъкът започва да изгаря не света около теб, а теб самия.
Безразличието тогава идва като естествен пожарогасител.
То не унищожава любовта,
просто я замразява, за да я предпази от пепелта.
От безразличие до осъзнаване
Истинското изцеление започва, когато разбереш, че безразличието не е слабост.
То е сигнал.
Знак, че нещо в теб е било наранено дълбоко и не иска да бъде докосвано повече.
Но този студ не трябва да се превръща в постоянен климат.
Той е временна зима, нужна, за да оцелееш.
А после идва пролетта —
когато започнеш отново да чувстваш,
но вече без да се разпадаш.
Как душата се защитава
Отдалечаване – съзнателно или не, човек спира да търси контакт.
Забавяне на реакциите – вече не реагираш веднага, защото умът обработва болката на капки.
Рационализация – започваш да си обясняваш всичко логично, за да не трябва да го чувстваш емоционално.
Емоционално изтръпване – нищо не боли, но и нищо не радва.Това е начинът, по който психиката ремонтира себе си.
И колкото и да изглежда като студ, в основата му винаги стои доброто желание да оцелееш.
Когато студът си отиде
Един ден, без предупреждение, ще усетиш нещо просто.
Миризма. Музика. Поглед.
И вътре в теб ще се случи малко „щрак“.
Не защото си забравил,
а защото си готов да почувстваш отново.
Това е моментът, в който душата излиза от зимата.
Не същата — но по-устойчива.
Финалът
Безразличието не е грях, нито черта на характера.
То е временен щит.
Начинът, по който душата казва:
„Стига ми толкова за сега.“
И ако го разберем,
ще спрем да съдим хората за това, че са се затворили.
Ще ги видим не като студени, а като оцелели.
Текст: Тони Ангелчовски | AiFlux„Безразличието не е липса на чувства, а пауза между два живота.“
Автор: Тони Ангелчовски | Ексклузивно за DTGaraGe 
Копирането и препубликуването без разрешение не е позволено 
Подкрепи проекта: https://dtgarage.eu/donate