Ето и моят разговор:
Аз: "Хей, железният другар, как е? Нямаш ли някакви тайни оплаквания, които си криеш от мен?"
Колата: "Е, знаеш ли, не съм като новата кола от съседния гараж, ама се държа като герой. Гумите ми малко писнаха от ровете по пътищата, а и двигателят ми казва, че маслото му е малко 'старомодно'. Айде, не ме карай да ти вадя нервите, ама ако можеш да ме поглезиш с малко сервиз, ще съм ти безкрайно благодарна."
Аз: "Хаха, разбирам те, старичко! Ще те нагледам, не се притеснявай. Иначе, как е с течността за чистачки? Няма ли да ми направиш номер като преди – да загубя една буря, защото си решила, че нямаш достатъчно течност?"
Колата: "Ей, не ми напомняй! Тогава си беше твоя вина, че не ме проверяваше. Ама сега съм готова за всичко – течността е пълна, гумите (макар и малко спущени) са налягат, и даже радиоантената ми работи. Ако пък искаш да правим някой лудашки номер, кажи – аз съм за!"
Аз: "Харесва ми този твой дух! Добре, значи днес ще правим нещо по-различно. Какво ще кажеш да махнем от града и да се изгубим някъде в планината? Ще пуснем някоя яка песен, ще отворим прозорците и ще се чувстваме като в клип."
Колата: "Само да не ме караш да карам по рове като джип, че не съм построена за такива номера! Ама за едно приключение с музика и ветрило в косата (или в моя случай – в огледалата), аз съм винаги готова! Давай, шофьор, карай!"
Аз: "Супер! Значи тръгваме! И знаеш ли какво? Ще ти включа любимата ти песен – сигурно е някой класически рок, нали?"
Колата: "Е, разбира се! Аз съм старшата, не забравяй! Давай 'Highway to Hell' и напред – да видим къде ще ни отведе пътят!"