Обратното на любов не е омраза, а безразличие
Всички сме чували клишето, че любовта и омразата са противоположности. Не са.
Те са част от една и съща ос – на значението.
И двете съществуват само там, където човек все още чувства, все още му пука, все още има какво да загуби.
Омразата е просто изкривена форма на любовта – същата енергия, но с обърнат заряд.
Безразличието обаче е друго. То е краят на пулса.
Моментът, в който не искаш нито да обичаш, нито да мразиш,
защото знаеш, че отсреща няма нищо, което да си струва усилието.
Любовта и омразата са два начина да казваш „ти ми липсваш“
Когато човек мрази, той все още се свързва.
Омразата е борба – за внимание, за признание, за реванш.
В нея все още има емоция, пламък, движение.
Но безразличието? То е тишина.
Празна зала, в която лампите още светят, но никой не е останал да слуша.
Безразличието не убива бързо – то изтрива
Истинският край на връзка не идва с викове, а с мълчание.
С онова „все едно“, което не боли, а просто изчезва.
Безразличието е като ръжда – не се появява внезапно,
а бавно изяжда всичко: гнева, спомена, нуждата, дори омразата.
След него няма катарзис, няма драма.
Има само равна линия.
**Омразата все още казва: „Ти ме нарани.“
Безразличието казва: „Ти вече не съществуваш.“**
В това е истинската му жестокост.
Омразата може да се стопи, защото има температура.
Безразличието е студ. Не гори, не оставя белези - просто замразява.
И когато човек стигне дотам - когато вече не чувства нужда да обяснява, да доказва, да спори -
това е моментът, в който любовта окончателно е умряла.
Без траур. Без надгробна реч. Без значение.
Любовта е живот. Омразата е реакция. Безразличието е нищо.
Любовта те кара да твориш, да се бориш, да растеш.
Омразата те изгаря, но поне те държи жив.
Безразличието не прави нито едното, нито другото. То просто спира всичко.
И човек остава - не разбит, а празен.
Финалът
Любовта не умира, когато свършат чувствата.
Тя умира, когато вече няма значение.
И най-голямата трагедия не е да бъдеш намразен -
а да станеш незначителен за онзи,
който някога е виждал света в очите ти.
Текст: Тони Ангелчовски | AiFlux„Любовта гори. Безразличието не оставя дим.“
Автор: Тони Ангелчовски | Ексклузивно за DTGaraGe 
Копирането и препубликуването без разрешение не е позволено 
Подкрепи проекта: https://dtgarage.eu/donate
Last edited: