

(или както му казваме на село – “човекът, дето не мисли сам”)


...и диалогът приключва.
NPC-тата в живота са онези хора, които повтарят каквото чуят по телевизора, мислят точно както всички останали, никога не поставят нищо под съмнение и най-важното – никога не натискат "въпрос" бутона в главата си.

- Повтаряне на чужди мнения
- Паника при липса на WiFi
- Дълбока вяра в рекламите



(и защо се обиждат, когато ги разкриеш)

Системата те е научила да:



И после се обиждаш, когато ти кажат, че си бот?







NPC vs. ИГРАЧ – Кой си ти?
![]() | ![]() |
---|---|
Вярва на телевизора | Проверява източници |
Мисли, че знае всичко | Знае, че винаги има какво да учи |
Повтаря чужди мнения | Формира собствени идеи |
Казва: „Това е опасно!“ | Казва: „Нека го тествам!“ |
Обижда се от критика | Учи и расте чрез критика |

Защото докосваш егото им, а те нямат собствена идентичност.
Те са празни съдове, пълни с:



Кажи им, че са NPC и ще чуеш:



(Забавното е, че истински свободните хора дори не се засягат от такива етикети.)







Идва време, когато:



А Играчите?
Те ще създават нови правила.

Да продължиш да спиш...
или
Да се събудиш и да хакнеш системата?
(P.S. Ако това те ядоса, вероятно вече си тръгнал по правилния път.)
┌───[ @iFlux.exe ]
│ Статус:
Разкодиране на реалността
└─> echo "Ако системата те обиди – значи си ѝ уцелил слабото място."
│ Статус:

└─> echo "Ако системата те обиди – значи си ѝ уцелил слабото място."
NPC-тата не четат до края. Ти си тук. Добре дошъл в съзнанието.
Last edited: