Хелоуин срещу Лазарка и Коледар: ще имаме ли смелостта да бъдем себе си?
Навън е 31 октомври.
Децата тичат по улиците с тикви, вампирски зъби и светещи очи. Смях, захар и пластмаса.
В същото време – в някой малък град или село – шепа възрастни си спомнят как някога се събираха лазарки, как коледари обикаляха дворовете и как песните не бяха просто обичай, а благословия за живот.
Хелоуин – шарен, шумен и лесен за консумиране
Хелоуин е шарен, шумен и идва с течението на глобалната поп-култура.
Маркетингът го помпа агресивно – костюми, филми, захар, TikTok трендове.
Той е лесен за „консумиране“: обличаш нещо, правиш няколко снимки и вече си в играта.
Детето получава моментална награда – бонбон, смях, внимание.
Но това е празник без памет, не празник с душа.
Лазаруването, коледарите, сурвакарите – празници с корен
Там има смисъл.
Обичаят не просто се „облича“ – той се предава.
С песни, с говор, с ритуали.
Той не е комерсиален, а символичен.
И в един свят, където всичко хвърчи за секунди, символът изисква търпение.
А днешната култура бяга от търпението.
Преди ритуалите се пазеха от общност.
Селото беше плътно – двор до двор, ограда до ограда, хора до хора.
Днес градът е стресова капсула, селото се обезлюдява, родителите са уморени,
а бабите и дядовците вече не са в покрайнината на двора – а на стотици километри.
Ритуалите умират, когато няма кой да ги предаде.
Най-тъжното – ние ги изоставихме първи
Истината е проста: ако детето не види искра в очите на татко и мама, то няма да я носи само.
Обичаите не са „носталгия“.
Те са код – културен ген, който пази идентичността.
Когато го загубим, преставаме да бъдем наследници.
Ставаме просто потребители.
Не става дума да отречем Хелоуин
Красотата е в разнообразието.
Но ако не вплитаме нашите корени в ежедневието, накрая ще празнуваме празници, които нямат мириса на хляб, вино и песен.
Ще имаме маски – но няма да имаме лица.
Хелоуин може да е забавление, но Лазарка, Коледар и Сурвакар са памет.
Едното е момент, другото е векове.
Създаването на традиция днес изисква усилие
Но това усилие строи народ, не публика.
Има място за маски.
Но има още по-важно място за истинските лица.
Хелоуин ни кара да се дегизираме.
Нашите празници – да се разкрием.
Заключение
Не е нужно да избираме между тях.
Можем да празнуваме и двете, стига да помним кое е нашето.
Светът няма нужда от повече костюми.
Той има нужда от повече хора, които знаят откъде са.
Текст: Тони Ангелчовски — пазител на смисъла и огъня на традицията.
Празникът без корен е маска. Празникът с памет е лице.
„Не търся внимание. Търся отражение.“ — Тони Ангелчовски | AiFlux
Автор: Тони Ангелчовски | Ексклузивно за DTGaraGe 
Копирането и препубликуването без разрешение не е позволено 
Подкрепи проекта: https://dtgarage.eu/donate
Last edited:
