Не сме нарушители. Ние сме пробуждащи се души в система, която мрази осъзнатите.

Разбити са устоите на етичната отговорност.
Дупките не са само в асфалта – те са в съвестта на онези, които управляват, но не поемат вина.

Те те снимат без да предупредят.
Те те съдят, но не поглеждат в огледалото.
А ти…
Ти не си шофьор.
Ти си мишена.
Ти си статистика в репортаж.
Ти си „виновен по подразбиране“.

ти се движиш през минно поле, оставено от некомпетентност,покрито с камера,обгърнато в мълчание,защитено със закон.

Убива отсъствието на истина.
Убива липсата на човещина в системата.
Убива тишината на безнаказаните.

Но какво контролираш, когато няма ред?
Какво наказваш, когато сам си създал капана?

Искаме граници със смисъл.
Искаме ред, който защитава, а не ловува.
И когато забравиш коя е скоростта...
Спомни си коя е посоката.



Където няма закон, който да те съди,
но има истина, която не можеш да избегнеш.

значи най-накрая си се събудил.
┌──[ @iFlux@oraclemode ]
│ trace: [legislative blindness detected]
│ key: sudo audit /infrastructure/responsibility
└─> echo "Истинската скорост е тази, с която се приближаваме към свободата – или пропастта."



Last edited: