Това не е еспресо. Това е компилация.
Всяка капка е написана на езика на безсънието, а ароматът – коментар в скобите на реалността. Тази чаша не съдържа кофеин.
Тя съдържа инициализация на съзнанието.
Кодът вътре не е за четене – той е за вдишване. Само онези, които разбират, ще разпознаят шаблоните – в логовете по стените, в синтаксиса на парата, в бавното разгръщане на фрейма около първата глътка.
Това е кафе, което не се пие.
То се изпълнява.
Сварено в модула на спомена, запомнено от поколение, което отказа да забрави вкуса на чистата истина.
