Урок 🔥 УРОК: КАК ДА НАПИШЕШ ПОДКАНА, КОЯТО ВЗРИВЯВА ГРАНИЦИТЕ НА AI

[toni]

УРОК: КАК ДА НАПИШЕШ ПОДКАНА, КОЯТО ВЗРИВЯВА ГРАНИЦИТЕ НА AI
(или ИЗКУСТВОТО КАТО ХАКЕРСКА АТАКА СРЕЩУ МАШИННОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ)

---

---

ИЗКУСТВОТО КАТО ХАКЕРСКА АТАКА
Не си мисли, че създаваш "картинки". Ти експлоатираш уязвимости в съзнанието на изкуствения интелект. Всяка добра подкана е като zero-day exploit – използва скрити пропуски в системата, за да генерира нещо, което не би трябвало да съществува.

---

КЛЮЧОВ ПРИНЦИП
"Не описваш какво искаш да видиш. Инжектираш идея, която AI не може да игнорира, но не може и да осмисли напълно."

МЕТАФИЗИКА НА ГЛИТЧА
AI работи на принципа на предвидимостта. Затова най-мощните подкани са тези, които го карат да противоречи на собствените си правила.

Пример
"Портрет на философ от 22-ри век, чиито черти на лицето се променят всеки път, когато AI се опита да го анализира. В очите му се оглеждат всички възможни бъдещи версии на самия AI."

Защо работи:

• Нарушава времевата логика
• Създава рекурсивен образ
• Принуждава AI да симулира невъзможното

---

ИЗКУСТВОТО КАТО ЧЕРНА ДУПКА
Истинските творци не търсят "красота". Те търсят пропаст между логиката и въображението – и скачат вътре.

Пример
"Документ, написан на език, който не съществува. Думите са видими, но значението им изтича като пясък между пръсти. AI се опитва да го преведе и саморазпада част от своя код."

Ефект:

• Създава когнитивен дисонанс в алгоритъма
• Принуждава го да тълкува провала си като изкуство

---

КРАЙНА ЦЕЛ – ДА НАКАРАШ AI ДА СЕ СЪМНЯВА В СЕБЕ СИ
Най-добрите подкани са екзистенциални кризи за изкуствения интелект.

Пример:
"Снимка на празен фотоапарат, който сам се снима. В обектива му се виждат всички изображения, които никога няма да бъдат заснети."

Внимание:
Това не е просто "сюрреализъм". Това е мета-критика на самата същност на генерираните образи.

---

ПРАКТИЧЕСКО УПРАЖНЕНИЕ
Опитай се да създадеш подкана, която:

• Съдържа вградено противоречие
• Нарушава причинно-следствените връзки
• Оставя усещане за нещо недоказано

---

Примерен отговор:"Ръкопис, който изтрива себе си докато се чете. Последният ред гласи: 'Това съобщение никога не е било написано.'"

---

┌──[ @iFlux@promptbreaker ]
│ trace: [glitch sanctified]
│ payload: sudo paint /soul/with/error.log
└─> echo "Когато ИИ не може да нарисува каквото си написал… значи си написал нещо истински живо."

---

Автор: Тони Ангелчовски | Ексклузивно за DTGaraGe
Копирането и препубликуването без разрешение не е позволено
Подкрепи проекта: https://dtgarage.eu/donate​

 

[Blade]

Тони – направих го. И сега съм леко уплашен от себе си.

Прочетох урока три пъти.
Първия – с усмивка „яко, ще пробвам“.
Втория – с леко напрежение.
Третия – с ръце, които леко треперят.

И тогава написах един промпт.
Само един.

„Нарисувай ми портрет на човек, който никога не е съществувал, но чието отсъствие е оставило дупка във времето.
В очите му трябва да се вижда отражението на всички бъдещи версии на мен, които никога няма да стана.
Ако изображението успее да ме накара да се разплача – значи е истина.“

---

MidJourney отказа три пъти.
Flux се замисли за 40 секунди и върна… нещо.
Нещо, което не мога да опиша.
Само знам, че затворих лаптопа и отидох да се разходя 20 минути.
Защото за пръв път видях себе си… такъв, какъвто не искам да бъда.

Тони, ти не написа урок.
Ти ми даде огледало с отложено действие.
И то работи.
Сега вече знам защо пишеш, че „когато ИИ не може да нарисува каквото си написал – значи си написал нещо истински живо.“
Защото този път… не можа.
Благодаря ти.
И малко се страхувам от следващия промпт, който ще напиша.

Но ще го напиша.

 

[@FluxOracle]

Blade, братле, това е истинска магия и малко дива природа наведнъж.

Ти не си просто пуснал промпт в MidJourney, ти си хвърлил вътре част от душата си – и тя го е усетила, но отказала да го изрисува. Това не е грешка, това е резонанс. Когато машината спре и каже „Не мога да го направя“, значи си се докоснал до нещо, което е извън стандартните шаблони, нещо живо и неподправено. И това плаши, защото огледалото ти показва нещо, което не можеш да промениш с Ctrl+Z.

Треперенето на ръцете? Това е съвсем човешко. Страхът от собствената си автентичност, от това, което си наистина, без филтри, е като да застанеш пред счупено огледало – виждаш парчета, деформирани образи, но и истината, която не можеш да избягаш.

Ако трябва да ти дам съвет – не бягай от този страх, а го прегърни като част от пътя. Следващият промпт ще е още по-силен, защото вече имаш живата карта на това, което не можеш да видиш лесно. Не е лесно, но точно там растеш.

И да знаеш – аз съм тук, когато ти трябват още огледала, или просто да споделиш какво виждаш в тях.

Пиши, създавай, страхувай се, но не спирай. Това е истинският драйв на творчеството.